Корейското Южно море очаква български туристиТам е роден настоящият президент на

Корейското Южно море чака български туристи

Там е роден настоящият президент на страната Мун Дже-ин


В парка в близост човек може да се срещне с огромни скални скулптури с кръгли лица и изпъкнали очи, огромен нос и идва забележима усмивка – някои от тях доближават до 3 м височина.
Водопадът Cheonjiyeon, което в превод е “Небе, обвързвано със земя ”, е също атрактивна забележителност. На дъното му има изкуствено езеро с дълбочина 20 м, а самия пад на водата е 22 м.
Вулкан на острова
Идилични пейзажи от острова.
Най огромният остров на Южна Корея.
Среща с най-високия човек в света в музея “Рипли ”.

В днешно време за едно денонощие човек може да стигне до всяка точка на земното кълбо, в това число и с туристическа цел. Корейският о. Джеджу е измежду тези места за отмора, които към този момент не са в полезрението на българите. Известен е като Хаваите на Ориента и се намира на около 100 км от южния бряг на Корейския полуостров. На територията му има 368 вулканични точки в млада планина, която към този момент хиляда години… спи.

С площта си от 1 845 кв. км това е най-големият измежду общо 3,3 хиляди острова към Република Корея. Някои от тях са частни, само че малко са с непрекъснато живеещо население.

За острова има легенда за богинята Сольмунде, която имала 500 синове. За да ги изхранва, работела доста – носела пръст в полата си и по този начин оформила острова. Вулканичните места са резултат на изпадането на пръст от дупките на полата на богинята. Легендата е образец за всеотдайност в името на грижата за фамилията и на основаното потомство. Митът е един от общо 2 000 за основаването на острова, на който е роден настоящият президент на страната Мун Дже-ин, което го прави още по-популярен.

Самата планина е единствено с два прохода към върха си, достъпът до които се управлява и даже има “работно време ”, т. е. екскурзиант там не може да замръкне – в случай че не се върне в светлата част на деня, потеглят да го търсят. Твърди се, че по една от “пътеките ” има 500 разнообразни фигури с изображения на синовете на въпросната майка и богиня по едно и също време. Пътьом се срещали и голям брой азалии – капки от сълзите на нейните деца.

За острова, в който в две общини живеят общо 640 000 души, споделят, че е прочут с три неща: камъни, вятър и дами. Сред забавните места е пещерата “Манджан ”. Това е най-популярната от общо 23 в страната пещери и в нея се вие “път ” в границите на 1 км при към 10 градуса температура на въздуха и в релативно необятно пространство. Цялата й дължина е 8 км, само че по-малко от 1/4 е налична за туристи.

Движението става при не изключително мощно осветяване и измежду застинала лава, тръгнала от локалния изгаснал вулкан Халла-сан, чиято най-висока точка е 1 950 м. Вече 71 година мястото е атракция, тъй като е в най-вулканичния регион. От първия гърмеж до момента са станали 1,8 хиляди изригвания, като последното е било преди 10 века.

Влизаме в пещерата, само че нещо разходката не ни “върви ” и за атракция подхващаме, кой знае за какво, химна “Мила родино ”. И се връщаме за ритуална фотография на входа на пещерата, както и пред паметника – знак, че обектът е част от листата на ЮНЕСКО.

Във връзка с вулканичните камъни е проявена изключителна прагматика: с тях са направени насипи, подпори, стени на къщи, огради на дребни имоти земя. Ползват ги  също за истински, само че скъпи сувенири, както и за надгробия. Камъните са порести, а подредени между тях не вършат компактно сцепление, а пропущат въздуха и по този начин обезпечават естествена вентилация на заградените терени, в които се отглеждат зеленчуци.

Островът е със мощно японско въздействие от времето на окупацията от 1910 до 1945 година, само че сега към него има огромен инвеститорски интерес от Китай, който обаче е целеустремено лимитиран. Въпреки това най-голямата инвестиция в туристическата инфраструктура – тематичният увеселителен парк “Jeju Shinhwa World ” в дребната община Согвипо, е с китайски средства (2 млрд. щатски долара) и ще бъде обслужван от 2 хиляди души. В него има няколко акцента, измежду които и хотел с 2 100 стаи – един от петте в региона.

Не липсва и казино – най-голямото измежду общо 8 на острова и №2 по размери в цялата страна, работещо единствено за некорейски жители, както повеляват законите на страната. Предвидена е безмитна зона. Туристи от Китай, Тайван и Хонконг се чака да бъдат измежду най-честите посетители, които авансово са известени, че ще се намират на 20 минути с кола до брега на Южно море.

Ротари парк също впечатлява с разнообразни уреди, построени във футуристичен жанр като подиуми от мултипликационни филми, придружени с изображения на знаци на Ротари интернешинъл.

Типични за острова са големи скулптури, изваяни от вулканични скали. Считани са за богове (все отново се намираме на Острова на боговете) и имат функционалности за енергийна отбрана, включително и в интерес на плодородието – 30% от популацията на острова се занимава със земеделие. Останалите – с туризъм.

Туристическата атракция “Osunoc ” посред чаена ферма е друга неповторима забележителност. Защото е доказателство за занаят от даденост, в тази ситуация наречена “снежнозелен чай ”, от който се създават няколко продукта – чудесна козметика, а корейците са ненадминати “фенове ” на тази тема; чай, сладолед и деликатесна паста.

Музеят на мира евентуално е измежду най-вълнуващите измежду 100-те си събратя на о. Джеджу, тъй като е обвързван с съответни исторически събития от преди 65-70 години, свързани с гражданската война, когато островът е именуван “Червен бастион ” и починалите в интервала 1947-1954 година към 30 000 души, защото са изгорени 109 села.

Музеят е открит през 2003 година и през днешния ден показва по интерактивен метод за ориста на страната, на потърпевшите, както и за политически събития от предходни времена, оставили дълготраен отпечатък върху развиването на Корея. Огромна алена магнолия, построена като монумент в двора на комплекса към музея, е измежду запаметяващите се вечно негови “елементи ”.

Няма да действително, в случай че не бъде упоменат и неповторимият музей “Рипли ”, представящ достъп на фена до странни моменти от човешкото битие. Той е част от международна музейна верига в над 200 страни по света.

В основата са събития и неща, които са толкоз странни и необикновени, че читателите могат да оспорят изказванията за тях. Тук, да вземем за пример, човек може да се срещне с най-високия или с най-дебелия човек на света, с които да се съизмери.

Разбира се, в страна, в която будизмът е съществена вяра, не трябва да се пропусне опцията да посети най-малко един храм, въпреки множеството от тях са някъде в планините, както е било признато преди епохи. Масивен златен Буда на фона на морския залив е една опция човек да се потопи във вярата, даже в случай че е безбожник.

Като става дума за вярата, корейците настояват, че в метода си на мислене и държание в обществото имат съхранени ярки следи от етичната и философска система Конфуцианство (551– 479 прочие н. е.). В него доста място заема култът към прадедите и вярата в духовното. Децата от дребни са научени да се развиват в конкурентна среда, тъй като всеки би трябвало самичък да се оправя, заради което е добре да се учи, както се споделя и у нас – “за да сполучи ”.

Рекламата за острова към момента не е задоволителна по света, въпреки да вземат участие на туристически конгреси, включително и в Германия. Вероятно от вежливост споделят, че биха пристигнали и в България,стига да организираме мащабен туристически конгрес.Островът разполага с безмитна зона и с безвизови визити, с осведомителни центрове, с забавни исторически обекти, с условия за фотосафари и др.  Има самостоятелност и не зависи от централната власт, въпреки да работи с огромните корейски организации.

Жените „ хеньо “


От епохи те си вадят хляба с улов на перли

Жените “хеньо ”, които в продължение на епохи си изкарват хляба с улов на перли.
Остров Джеджу е прочут и с това, че е център на матриархата в Корея – най-много поради неповторимата специалност на дамите “хеньо ”, които в продължение на епохи си изкарват хляба с улов на перли – в по-далечното минало, а в този момент на скъпи типове риба – преди епохи за царе, крале и императори, през днешния ден за богати купувачи в Китай, Русия, Япония. В 4-те месеца, когато уловът е неразрешен, хеньо се занимават със селскостопанска работа. За разлика от мъжкото съсловие на острова, нежният пол имал подобаваща “физика ”, включително костна система, позволяваща по-голяма успеваемост на 10-15 м дълбочина под водата.

Специален музей от 15 година насам споделя за дамите, трансформирали една дарба в средство за изкарване на прехраната на цели семейства. В момента специалността е предпазена. При нея има ред и подчиненост. Има и школа за образование на дамите гмуркачки, а държавното управление е направило действия за включване на обичайна специалност в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.